Люксембург

Великото херцогство Люксембург е държава в Западна Европа. Граничи с Кралство Белгия, Франция и Германия. Разположено е на площ 2 586 кв.км, а населението е 576 000 души. Член е на Европейския съюз от 1957 г., Членува в Бенелюкс от 1944 г. Столица е град Люксембург. На територията на днешната държава има доказателство за живот още от времето на палеолита. През VI век пр.н.е тук се заселват галите, а след тях идват римляните. След разпада на Римската империя земите се завладяват от франките. Именно те носят и християнството като единствена религия. След разпада на Франкската империя попадат в земите на Лотарингия. През IX век е построена на върха на скалата Лисилинбург /Малката крепост/. През 963 г. тя получава независимост. Начело на графството стои Зигфрид, граф в Мозенгау, който получава и титлата Люксембургски. Смята се за родоначалник на дома Люксембург. Неговите потомци разширяват територията и с военни действия, и с брачни договори. В началото на XIV век граф Хенри VII става Император на Свещената Римска империя. През 1354 г. Графството става херцогство. За съжаление през 1444 г. Херцогиня Елисавета фон Герлиц, племенница на Императора на Свещената Римска империя Сигизмунд, е принудена да отстъпи владението си на херцога на Бургундия. През 1477 г земите, заедно с цяла Бургундия били предадени като зестра на Мария Бургундска, която се жени за Максимилиан Хабсбургски. Когато той делил империята, за да предаде част от земята на синовете си , тя се пада на Карл V Испански. Земята преминавала ту във френски, ту в испански ръце, докато накрая след войната за Испанското наследство през XVIII век не преминава обратно в ръцете на австрийските императори. По време на ерата на Наполеон става за кратко френско „лесничейство“. През първата световна война херцогството се опитва да пази неутралитет, макар и окупирано от германците. През 1919 г. Херцогиня Мария Аделаида е принудена да предаде престола на сестра си Шарлота, която управлява до 1964 г. През Втората световна война херцогството отново е анексирано. След нея херцогството влиза в съюз с Белгия и Нидерландия. От 1964 г. до 2000 г управлява сина на Шарлота Жан. Бивайки на пределна възраст той се отказва от престола, в полза на сина си Анри. Икономиката на страната в основни линии е в сферата на финансовите услуги и банкерството. Има развитие в телекомуникационната и аудио визуалната техника. В ограничени размери се развива и химическата промишленост. Чрез добива на желязна руда се развива производството на желязо и чугун. Приоритет е и туризма.