Виена

От древни времена областта Виена е кръстопът с европейско значение, доминиращ над съседните земи - Бохемия, Моравия, Унгарската равнина и Алпите. Римляните се установяват тук, създавайки селището Виндобона. Предполага се, че това е мястото, където император Марк Аврелий намира смъртта си. По-късно, когато династията Бабенберг застава начело на Източната марка, нейните представители избират за своя резиденция последователно Пошларн, Мелк, Тулн и Леополдсберг, преди да се установят трайно във Виена. През 1155 г. Хенрих II премества двора си в града, на място, наречено Ам Хоф. Знаменитостта на града, произтичаща от новата му функция на официална резиденция, бързо го превръща във важен търговски център. По време на управлението на Леоплод Великолепни, Виена става столица на херцогството и около нея са издигнати масивни стени с 6 укрепени порти и 19 кули. В центъра на града е построена римската църква “Св.Стефан”, която през 1469 г. става седалище на епископа. По времето, когато последният представител на Бабенберг умира, Виена вече се е наложила като втория по важност град в немскоговорящите територии след Кьолн. Развитието на Виена през следващите векове е тясно свързано с величието на Хабсбургите, управлявали Австрия от 1273 до 1918 г. През 1678 г, точно след празненствата във Виена, в чест на новородения син на император Леополд I, в града избухва жестока чумна епидемия. Телата на жертвите лежат на купчини по улиците или биват хвърляни в Дунав. Въведени са драстични хигиенни мерки за спиране на чумата, която върлува цяла година. През 1682 г. на площад Грабен е издигнат първия паметник, в знак на благодарност за спасяванео на града от жестоката болест- Колоната на чумата. Скоро обаче, друга, изключително голяма опасност надвисва над Виена – турците. Добре обучена, силна турска армия, начело на която стои Великият Везир Кара-Мустафа, прекосява Дунав при Белград и се отправя към Виена и Прага. Макар, че съдбата на империята и на християнския свят е поставена на карта, Леополд среща редица трудности в организирането на защитата. От всички западноевропейски монарси, единствено Собиески, кралят на Полша, който се чувства директно застрашен, сключва пакт за взаимопомощ с императора. На 14 юли 1683 г. Великият Везир обсажда Виена. Императорът напуска града, заедно с двора си, и защитата на столицата остава в ръцете само на 24 000 мъже, начело на които стои графът на Старенберг, Ърнс Рюдигер. Обсадена Виена устоява на турските атаки близо 2 месеца. На 10 септември крал Ян III Собиески пресича реката при Тулн, начело на 80 хил. австрийци, поляци, саксонци, баварци и шваби. През нощта той лагерува на хълма Каленберг и на 11 септември разгръща войската си към Винервалд. На 12 септември турците, притиснати от две страни, панически се оттеглят. Знаменитата победа при Каленберг намира отзвук в цяла Европа. Западните владетели признават превъзходството на императора, спасил християнския свят. Турската заплаха окончателно е премахната от принц Ойген Савойски, един от най-великите военачалници на своето време, който през 1697 г. разбива турците при Зента. За Австрийската империя започва дълъг период на просперитет, особено под управлението на Мария-Тереза. Когато на 18 март 1814 г. империята на Наполеон рухва, Виена измества Париж като център на Европа. Тя става арена на международния конгрес, който има за цел да определи съдбата на победители и победени. Във Виенския конгрес участват монарси и дипломати- австрийският император Франц I, руският цар Александър I, външният министър на Франция Шарл Морис де Талейран, външният министър на Австрия Клеменс фон Метерних и др. Извън работните заседания, участниците в конгреса са заети с приеми и балове в посолствата, в залите на Хофбург и в Голямата Галерия на Шьонбрун. Забавленията са толкова много, че един възрастен принц произнася знаменитата фраза: “Конгресът не върви, той танцува!”. Виена предлага богато разнообразие от развлечения на своите гости- изключително ценни колекции от произведения на изкуството, театри, опера, концерти. Самият Бетховен изнася гала концерт и операта му “Фиделио” е посрещната с голям ентусиазъм. След Наполеоновите войни, Виенският конгрес слага началото на безгрижен период за града, който приключва с революционните събития през март 1848 г. Вино, жени, песни и танци- това са основните интереси на виенчани през този период на удоволствия. Те се наслаждават на моката, шоколада и тортичките в елегантните кафенета на града. През уикенда отиват във Виенската гора, където пийват вино и слушат рецитали на поети и цигулари. Постепенно започва оформяне на новото лице на Виена, белязано от влиянието на барока. Изграждат се импозантни дворци, зимни резиденции и църкви. В този период са построени Белведере и Карлскирхе. Интензивното строителство излиза извън границите на стените от XVII в. Развиват се нови квартали, без план се оформят цели предградия. През 1857 г. император Франц Йозеф II подписва декрет, с който заповядва да бъдат премахнати бастионите и да се изгради пръстен от булеварди около Стария град. Създаването на “ринга” превръща столицата в огромна строителна площадка. Известни архитекти и строители от Австрия и чужбина взимат участие в грандиозния проект, който днес е сравняван само с трансформациите в Париж, извършени от барон Осман. Прекрасният нов булевард свързва най-важните обществени сгради в града. Виена е резиденция на императорския двор цели 6 века. Тя неизменно е свързвана с Хабсбургската династия. Дори и днес, като столица на Република Австрия, Виена е съхранила своето несравнимо великолепие и престижът на един от най-важните културни центрове в Европа. През 1967 г. Виена е избрана за постоянна щаб-квартира на ОРЕС. През 1979 г., благодарение на откриването на Виенския международен център “Uno-City”, тук се установяват няколко европейски организации- Международната агенция за атомна енергия, Организацията за индустриално развитие на Обединените Нации и др. Днес Виена е третата столица на ОН след Ню Йорк и Женева. За много хора името на Виена се свързва с ритъма на валса и с гледката от върха на Виенското колело в Пратера. Но световното признание на града се дължи преди всичко на неговите исторически сгради, на забележителните колекции от произведения на изкуството, събрани от Хабсбургите, на прекрасните музеи, на музикалната традиция, поддържана от Виенската опера и известните виенски хорове и оркестри,, на елегантните магазини и широките булеварди. Днес градът е разположен на 415 кв.км, а населението е 1,7 милиона души, според последното преброяване от 2012 г.