Узбекистан

По пътя на коприната - древният търговски път между Китай и Запада, откриваме Узбекистан, една уникална страна, различна от много азиатски и европейски страни. Страна с изключителна древна култура, определяна за исторически най-завладяващата от централно азиатските страни. Архитектурата й е повлияна от ислямската, персийска и руската, създавайки неподправени архитектурни образци.
Погледнато от историческа гледна точка, в миналото територията на Узбекистан е била център на много древни цивилизации. През VI век пр.н.е. земите на днешен Узбекистан влизат в състава на Персийската империя при династията на Ахеменидите. След установяване арабското владичество през 712 г., започва ислямизацията на местните народи, които до тогава са привърженици на зороастризма. Арабското присъствие по земите на днешен Узбекистан е прекратено в периода 819 г. – 1005 г., когато по това време по тези земи царува първата персийска династия – династията на Саманидите.
Великият монголски завоевател Тимур (1336-1405) основава мощна империя, която обхваща земите на цяла Средна Азия. Неговата държава преминава в ръцете на узбекската династия на Шайбанидите през 1507 година. Тимур завещава богато културно наследство, както и високи научни и културни достижения. Руснаците завладяват територията на съвременен Узбекистан в края на 19 век след светкавична победа на руската армия, начело на която е генерал Михаил Черняев.
Градовете Самарканд, Бухара, Хива и Ташкент живеят във въображението на Запада като символ на ориенталската красота и загадъчност. Бухара е център за търговия и занаяти, основен духовен, културен и икономически център на Централна Азия още от древността. Самарканд е една от перлите на Изтока. "Всичко, което съм чувал за Самарканд е вярно - дори всичко е много по-красиво от това, което си бях представял" - това са думи на Александър Велики, когато завладял града през 329 г. пр. Хр.