Масада

Масада е древна полуразрушена крепост разположена на една единствена скала в източния край на Юдейската пустиня и недалеч от западния бряг на Мъртво море. Скалното плато е на 440 м над нивото на ниското Мъртво море, или 50 м над морското ниво. Площта му е около 650 на 300 метра.
Масада е главната резиденция на цар Ирод Велики, властвал между 37 г.пр.н.е. и 4 г.сл.н.е. Крепостта има ромбовидна форма и е изцяло заобиколена със стена с дължина около 1400 м. Когато Ирод Велики решил да направи Масада своя непристъпна резиденция, той трябвало да се справи с основния проблем – водата, тъй като мястото било пустинно. Първо на платото били издълбани в скалата дълбоки и хладни цистерни, хигиенно обезпечени. В съседство край местността имало реки, които в по-влажните месеци се напълвали с вода. Преграждали се части от реките и да построят канали, които да отведат водата до подстъпите на крепостта. След това почнали грандиозните строежи - крепостна стени, наблюдателници, порти, цитаделата, западният и северният дворец, малки и големи бани, синагога, цистерни.
Събитията, случили се в Масада след разрушаването на Втория храм в Йерусалим през 70 г. са описани от еврейския историк Йосиф Флавий. С разрушаването на Храма приключва голямото въстаниe в Израел – за всички, освен за оцелелите, избягали от Йерусалим. Те успяват да се доберат до Масада и се установяват в цитаделата. Водач бил Менахем, син на Юда от Галилея. След неговото убийство водачеството поел племенникът му Елеазар Бен Яир. Така в 70 г., когато римляните започнали обсадата на Масада, горе имало 967 души - мъже, жени и деца на различна възраст. Рим възложил на прокуратора Луций Флавий с помощта на 10-и Легион да превземе платото и да накаже въстаниците. Към тази част били прикрепени и помощни войски, общия брой на които достигал до 15 000 души.
Римляните изградили лагери, като се надявали обсадените горе да се предадат в следствие на жаждата. Но защитниците на крепостта били снабдени с вода. Така обсадата продължила 3 години. След множество неуспешни атаки римляните решили да построят платформа от чиято височина, стрелците да имат възможност за обстрел. Платформата била готова през април 73г. Виждайки, че нямат шанс, защитниците предпочели да умрат, но да не се предадат.
 Тъй като юдаизма заклеймява самоубийството като грях, Елеазер Бен Яир предложил да бъдат избрани чрез жребий 10 мъже. Те трябвало да убият останалите живи. След това втори жребий трябвало да избере от десетте един, който да убие последните девет. Останалият единствен жив накрая сам слагал край на земния си живот. Обсадените избрали достойната смърт, отколкото да бъдат унижени, заробени или жестоко убити от нашественика. Така и станало. Римляните останали стъписани от това, което видели горе на върха. После всичко тръгнало по установените правила. Тук бил настанен римски гарнизон, който да пази околността. През V-VI в. мястото било обитавано от монаси. А после платото станало необитаемо.
Днес крепостта Масада е символ на свободата за всички евреи. Израелските войници идват тук, за да се закълнат, че ще опазят мира в своите земи.
Националният парк Масада влиза в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство през 2001 г. Годишно той е посещаван от стотици хиляди местни и чужди туристи. Към платото действа специално направен лифт, а вечерно време може да се види шоуто "Звук и светлина".