Кутна Хора

Кутна Хора е малко градче в Средна Чехия. Заема площ 33 кв.км, а населението е 21 000 души, според преброяването от 2011 г.. Градът е основан във втората половина на XIII век. Основна причина са залежите на сребро. Много скоро градът става вторият по богатство в пределите на Бохемия, след Прага. Той добива една трета от всичкото сребро в Европа. И с намалението на добива през XVI век запада. Заради добре запазената готическа архитектура е част от списъка на ЮНЕСКО за световно и културно наследство. Интерес представляват църквата Света Варвара, Йезуитския колеж, Италианския двор, Манастира на урселинките. Безспорният бисер в туристическата обиколка обаче е прочутата църква-костница. Тя се намира в Седлец и е изработена от костите на 40 хиляди мъртъвци. Историята разказва, че в 1278 г. крал Отакар II Бохемски изпратил абат Седлец в Светите земи с дипломатическа мисия. Оттам той донесъл пръст от Голгота, която разпръснал в гробището на манастира. Така то добило статус на Света земя и станало изключително известно не само в Бохемия, а и в Централна Европа. За богатите и знатни чехи, поляци, баварци и белгийци било въпрос на чест да бъдат погребани именно тук. Гробището бавно се разраствало, но внезапно по време на чумата през XIV в. се наложило да бъде още повече разширено, за да приюти тленните останки на още хиляди души. Така мъртъвците в него станали 30 хиляди. Това е цифра от 1318 г., която е нараствала с всяка изминала година. През 1400 г. в гробището била издигната готическата църква "Вси Светии", която през XVIII в. била леко променена в бароков стил от Сантини. След войните различни части от гробището постепенно започнали да се ликвидират. Костите от изпразнените гробове се трупали на огромни пирамиди във формата на камбани по ъглите във вътрешността на църквата. За тях отговарял полусляп монах. Между 1703 и 1710 г. обаче в свои ръце нещата поел Франтишек Ринт. Именно негова е идеята да украси с намиращите се вътре кости църквата. След като ги обработил с хлор, той започнал да ги нанизва в най-различни форми. Направил гигантски полилеи, свещници, чаши, герб на рода Шварценберг, арабески по стените и т.н. Най-впечатляващ е централният полилей, за направата на който са използвани всички налични кости в човешкото тяло. Идеята на Ринт била създаденото от ръцете му да напомня за временността на човешкия живот и неизбежната смърт.