Израел

Географско положение:
 Израел е държава в Близкия изток, разположена в югоизточната част на Средиземно море. Територията й е определена от резолюция на ООН от 1947 г. - 14.1 хил. кв. км, а заедно с присъединените територии през арабо-израелските войни - 20.7 хил. кв. км. Израел граничи с Ливан на север, Сирия на североизток, Йордания на изток и Египет на югозапад, но има мирни договори само с последните две държави. На запад има широк излаз на Средиземно море, а на юг страната се стеснява, но все пак има 11 километров излаз на Червено море. Град Ейлат, наричан Израелската Ривиера, се посещава от стотици хиляди туристи годишно заради екзотичните си пейзажи и целогодишно топъл климат.
Природни условия:
Въпреки малкия си размер, в Израел има множество различни природно географски области.  В близост до Средиземно море преобладава низини и равнинен релеф. В Израелската крайбрежна равнина до Средиземно море живеят около 70% от жителите на страната. В западните части на страната преобладава платовидния релеф. Тук средната надморска височина е около 650 метра.  Най-високата точка на Израел е връх Хар Мерон. Той се издига на 1208 метра височина в най-северните части на страната, в близост до границата с Ливан. На изток платото се спуска стръмно към падината Гхор (Ел Гор). Там протича река Йордан и се е образувала най-дълбоката депресия на земята - Мъртво море (-392 м). Южната половина от страната също е заета главно от пустини и полупустини. Тук се намира пустинята Негев.
Израел има разнообразен климат не само заради географското си положение, но и заради разнообразния релеф. По-голямата част от страната попада в субтропичния климатичен пояс.
На запад около брега на Средиземно море (Тел Авив и Хайфа), климатът е типичен средиземноморски с хладна и дъждовна зима, променливи пролет и есен и дълго горещо и сухо лято. Във вътрешността, с нарастване на надморската височина зимата става доста по-студена, макар и също много кратка. Възможни са и валежи от сняг. В Ерусалим, който се намира на разстояние от омекотяващият ефект на Средиземно море, зимите са чувствително по-хладни, макар и също топли. В южната част на страната, при град Ейлат климатът е тропичен и е топло през цялата година, като дори през януари дневните температури са 21-22°C. В падината Гхор и на юг климатът е преходен към тропичен, сух. Годишните валежи в района не надвишават 100 мм.
Страната не е много богата на води заради сухия си и горещ климат. В северната част на страната има някои малки реки, а в южната част на Израел дори и тези малки реки не текат целогодишно. Най-голямата река – Йордан е погранична и разделя Израел и Йордания. Поради оскъдността на водните ресурси, в страната са развити различни технологии за спестяване на вода, като капковото напояване. Израелците се възползват от топлия и сух климат на страната, за да произвеждат слънчева енергия, като страната е най-големият производител в света на глава от населението.
По Средиземноморието и  в северните части на страната преобладават вечнозелените гори и храсти. Много добре виреят финикови палми, цитрусови дървета, маслини, както и някои иглолистни дървета. С отдалечаване от Средиземно море обаче растителността става все по рядка и оскъдна. В източните части на страната, в близост до Мъртво море пейзажът е типично пустинен. Растителността около Мъртво море е струпана под формата на оазиси.
Население и селища:
Общото население на Израел е 7 836 300  (2011). Населението нараства сравнително бързо, защото Израел има много ефективна политика, насочена към израелци, които живеят зад граница. Това е също един от начините да се поддържа бърз темп на развитие на икономиката. В етнически състав мнозинството са евреи — 83.1%, палестински араби — 16.8% и други — 0.1%. Официалните езици са иврит и арабски. Говорят се идиш, испански, английски, руски. 88.3% от населението изповядва юдаизма, мюсюлманите са около 9.0% (от тях сунити — 86.9%, шиити-друзи — 13.1%), а християните — 2.7%. В Израел живеят около 50 000 български евреи.
Най-голям град в Израел е Тел Авив, която е дом на почти половината от населението на страната или около 3,2 млн. души. Други големи градове са Хайфа (1 млн. д.), Йерусалим (800 хил. д.). Въпросът коя е всъщност столицата на Израел е доста деликатен. През 1980 г. Израел обявява за своя столица град Йерусалим, но световната общност не признава този град за столица на страната. За по-голямата част от държавите по света официалната столица на Израел и до днес е Тел Авив.
Държавно устройство и административно деление:
Израел е парламентарна република, начело с президент, избиран за 5 години. Законодателна власт е еднопалатен кнесет, състоящ се 120 депутата, избирани за 4 години. Изпълнителна власт е правителството и премиер-министър. Характерно за израелската система е, че страната няма писана конституция, като тази функция се изпълнява от 14 отделни закона, известни като Основни закони на Израел.
Израел има многопартийна система, в която се открояват три големи политически партии — центристката Кадима, десният блок Ликуд и лявата Партия на труда. Често за съставянето на правителство е необходима помощта на малките партии — Национал-религиозната партия, партията Шас, партиите Мерец и Шинуи.
Страната е разделена на 6 административни области,  57 общини с повече от 20 000 жители, 145 местни съветници, които управляват агломерации с население от 2000 до 20 000 човека и 55 областни съвета, обединяващи 845 села. Местната власт е контролирана от министъра на вътрешните работи, който подготвя законопроектите, отнасящи се до общините, одобрява данъците, бюджета им и вътрешните им правилници.
Военната служба е задължителна за всички граждани на Израел (мъже и жени). Всеки евреин, който би желал да живее в държавата Израел има право да получи израелско гражданство.
Съгласно израелското законодателство, не съществува граждански, а само религиозен брак.
По-важни исторически събития и дати:
Съвременната история на Израел е много кратка, но изключително бурна и динамична. Страната е създадена на базата на резолюция на ООН на 14 май 1948 година и същата година е първата Арабско-израелска война.
Създаването на Израел се предхожда от дълга предистория. Първото единно държавно формирование на евреите е Давидовото царство, възникнало около 10 век пр. н. е. със столица Йерусалим. През 9 век пр. н. е царството се разпада на две - Израилско и Юдейско царства. Към 720 пр. н. е Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон. През 538 пр. н. е цар Кир Велики дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а по-късно и на Римската империя. Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия. През 66 г. н. е. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени. От този момент нататък римляните започват активни гонения на евреите. Около 617 година византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече се е считала за отделна от християнството). През 7 век започва арабското нашествие, продължило до 1099 г. (Първи кръстоносен поход). До 13 век земите на днешен Израел са владени от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат, и мюсюлманите окончателно завладяват тези територии. До 1517 година управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 — Османската империя. До 19 век в Израел почти не са останали евреи — населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%.
Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и в крайна сметка довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава). След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от дн. Ирак (дотогава провинции на Османската империя) биват дадени на Британската империя. Между 1919 и 1923 г. в Палестина пристигат 40 хил. евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 хил. души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от тези имигранти са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Именно тогава се създават и първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 година, и на 14 май същата година премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава, полагайки началото на израелско-арабските войни и съвременния Израелско-арабски конфликт.
Повече от 60 години след добиването на независимостта на израелската държава, историята й е белязана от конфликти със съседните арабски държави и палестинците, редица мирни преговори, както и постигане на траен мир с Египет и Йордания.
Икономика:
Израел е развита индустриална страна, специализирана в развитието на отрасли свързани с науката - производство на компютърна техника и медицинска апаратура, обработката на скъпоценни камъни, машиностроене, военна промишленост, електроника, химическа промишленост. Обработват се 22 % от територията на страната, като главните селскостопански култури са цитрусови (1.5 млн.т. годишно), зърнени култури, захарно цвекло, памук, тютюн, картофи, маслини и др.
Страната търгува най-активно със САЩ и ЕС, като в същото време няма почти никакви търговски отношения със съседните страни, заради деликатните между съседски отношения.
Какво можем да купим:
Религиозни предмети, керамика, мед, ръчно изработени сувенири от стъкло, коприна, метални елементи са израелски. Тук е изгодно да се купуват диаманти и други скъпоценни камъни в рамка от злато и сребро,  козметика от Мъртво море.