Република Италия

Република Италия е разположена на Апенинския полуостров, в южна Европа. На север, като венец, са разположени Алпите. Тя граничи с Франция, Швейцария, Австрия и Словения. На нейна територия има два анклава – Република Сан Марино и Ватикана и множество острови. Двата най-големи са Сицилия и Сардиния. Бреговете се мият от Адриатическо, Йонийско, Тиренско, Лигурско и Средиземно море. Площта й е 301338 кв.км, а населението при последното преброяване от 2011г. е 60,6 милиона души. Най-голям град и столица е Рим. Първата цивилизация по земите на Апенините е етруската, която въпреки своя език и писменост била асимилирана от италийците. На север живеели венети, лигури, гали и рети. Древните гърци започнали да строят свои градове колонии в Сицилия и южната част на полуострова през IX-VII век пр.н.е. Основаването на град Рим е свързан с легендите за Рем и Ромул, свързвайки човешкия и божествения им произход. Първият период от развитието на римската общност наричаме Царски период /754 г. – 509 г.пр.н.е /. Седем царе управлявали града, който се разширявал териториално, но заемал само регион Лацио – област, в която живеят латините. След убийството на последния цар започнал периода на Републиката /510 г. – 27 г.пр.н.е/. С победата над войските на Пир, Рим господствал на целия Апенински полуостров, а след Пуническите войни и победата над Картаген държавата стъпила на друг континент и започнала експанзията над Пиринейския полуостров, Мала Азия, Сирия, Египет, Балканите и земите на галите. След ожесточена гражданска война, започнала от политически конфликти в сената, надделяла партията на Гай Юлий Цезар и неговият осиновен племенник Октавиан Август. С управлението на Октавиан Август започнало и развитието на Римската империя /27 г.пр.н.е - 476 г./, управлявана от различни династични семейства. Тя достигнала своя връх при управлението на императорите Траян и Адриан, но малко по малко губела и територии, и власт, и възможност да контролира своите поданици. Множество въстания, нападения на варварски племена и слабост в администрацията довели постепенно до нейния разпад. Именно император Константин, в стремежа да опази нейната сила, разделил територията на две – Източна и Западна. От V век Апенинския полуостров бил нападан с цел грабежи от изток и от север – готи, вестготи, франки. В ранното Средновековие идвали и си отивали управляващи и подтисници. В средата на VIII век Карл Велики не само завладял северните части на полуострова, но и бил коронован за император на Свещената римска империя. От неговата власт и от властта на Източната римска империя се откъсвали един след друг богати търговски градове, обявявайки се за независими републики – Венеция, Падуа, Верона, Сиена, Пиза, Генуа, Милано, Флоренция. Желанието на някои от тях да доминират над други водело до войни както по суша така и по море. Кръстоносните походи довели до по-силното влияние на едни градове, за сметка на други. Четири били силните приморски републики – Пиза, Амалфи, Венеция и Генуа. Те си деляли морските търговски пътища и воювали помежду си. До края на XV век териториално били завършени всички размествания, но не и без съгласието на Римския епископ във Ватикана. Времето на Ренесанса оказало благотворно влияние върху развитието на градовете, строителството, живописта, скулптурата, модата, оръдията на труда... на целия човешки живот. През 1797 г. армията на Франция нападнала Република Генуа. Започнал небивал военен поход начело с Наполеон, който за две години завладял целия полуостров и присъединил страната към Франция. Две изключения – Република Сан Марино и Ватикана. След битката при Ватерлоо и подписаните мирни договори през 1815 г земите преминали в пределите на Австрийската империя, които за съвсем кратко време успели да станат най-омразните управляващи. Вълна от народно недоволство заливала страната. Стратег на национално освободителното движение станал Мадзини заедно с миланската търговско-банкерска общност. Начело на доброволческата армия бил избран Гарибалди. От 1860 до 1865 г се водели битки и сражения. Страната била освободена с подкрепата на френската армия. Начело бил Виктор Емануил II, савойски принц, избран след политически преговори за бъдещ глава на обединената нация. Провъзгласено е новосъздаденото Кралство Италия. Италия влиза в Първата световна война срещу Австро-Унгарската империя. Придобива колонии на територията на Африка – Еритрея, Сомалия, Египет. Завладява Албания, части от Гърция и Югославия. По време на битките и сраженията загинали над 400 000 души а над 1 милион офицери и войници били взети в плен. Икономиката на страната била в отчайващо положение, защото 64 % от нея работела за нуждите на армията и след края на войната не могла да се ориентира към други производства. Постоянни митинги, стачки и протести заливали Италия и допълнително носели мизерия и нищета. През 1922 г. фашистката партия на Бенито Мусолини взима властта. Едва стъпила на стабилни основи страната отново, през 1940 г., била въвлечена в безумните немски планове и влязла във Втората световна война. През периода 1944 – 1945 били бомбардирани многократно италиански индустриални и пристанищни градове – Пиза, Неапол, Милано, Генуа. След края на войната била избрана републиканска форма на управление и приета нова конституция на страната. Създава се Република Италия. Тя става част от обединението на европейските държави още с неговото основаване. Страна членка на НАТО, страна членка на ООН и други международни организации. На територията на страната има 115 обекта на ЮНЕСКО и е обявена за туристическа дестинация номер 1 в света.