Падуа

Падуа е град в Североизточна Италия, част от провинция Венето. Площта му е 93 кв.км, а населението е 211 000 души ,според последното преброяване от 2014 г. През града протича река Брента. Намиращ се в плодородната низина на река По, районът е обитаван от най-древни времена. В римската епоха селището е наричано Патавиум. Станал съюзник на Рим и през II пр.н.е бил обявен за муниципалитет. Той бил важен транспортен възел и център на производството и търговията с вълнени платове След разпада на западната Римска империя градът попада под управлението на готите , а после и на лангобардите. По време на управлението на Карл Велики Падуа била провъзгласена за графство. През XI век императора на Свещената римска империя Хенри IV дал на града превилегии, я през 1222 г. е образуван и Падуанския университет. Начело на града бил Подеста и реално формата на управление била републиканска. По време на първата чумна епидемия в града живее францисканския монах Франческо, който спасява града с молитвите си от чумата и от глада. Погребан е в манастира и скоро след смъртта му е обявен за светец. През XIV век градът бил подчинен на веронското семейство Делла Скала. През 1405 година градът е завоюван от Венецианската република. Падуа загубва политическото си значение, но прехвърля амбициите си в издигате на авторитета на университета си. Там е преподавал Галилео Галилей, открива се първата анатомична зала, преподава първата жена в Европа. Интерес представляват за разглеждане параклиса на семейство Скревени, която е изписана от Джото, параклиса Сан Джорджо и Сан Феличе фреските на Алтикьеро, в Скуола дел Санто фреските на Тициан, Францисканския манастир с гроба на Франциск Падуански, Пратто делла вале и църквата Санта Юстина.