Казанската катедрала

Казанската катедрала е разположен на Невски проспект. Дълго време в храма е съхранявана една от главните светини на Руската Църква – иконата на Казанската Богородица. През 1737 г. е преместена в едноименния храм в Москва. Прототип на храма е Базиликата Св. Петър в Рим, и въпреки неодобрението на Руската Ортодоксална Църква, строежа на катедралата започва през 1801 г. При строежа продължил 10 години са използвани само материали произведени в Русия и труда на руски крепостни селяни, скулптури и художници. Според църковните канони, при които олтарът трябва да бъде на изток, а главният вход и фасадата на запад се оказало, че храмът трябва да бъде обърнат с гръб към Невски проспект. Решението на Воронихин е да украси северната фасада с колоната обърната към площада. По замисъл такава колонада е трябвало да бъде построена и на южната фасада. Когато през 1811 г. храмът е отворен той е най-големият в Петербург. Височината му е 71,5 метра, а интериорът е украсен с колони, изсечени от огромни гранитни късове с тегло до 30 тона.
След 1812 г. в храма се съхраняват и реликвите от Отечествената война и войната с Наполеон. След 1917 г. храма е Музей на религиите, а след 1992 г. редовните служби са възстановени.