Бухара

Бухара е един от най-големите градове в Узбекистан. Обитаван е от поне 2 500 години, а данните сочат, че околността е била населявана в продължение на поне 5 века.
Бухара се намира в югоизточната част на страната. Населението му наброява малко над 260 000 души.
Разположен на някогашния Път на Коприната, градът дълго време е бил основен търговски, културен, и религиозен център в страната. В днешни дни дестинацията радва своите посетители с множество архитектурни и исторически паметници на култура. Туристическите обекти са много, но сред най-често посещаваните се включват: комплексът Пой-Калян, включващ джамията и минарето Калян и медресето Мир-Араб; джамията Боло Ховуз, мавзолеите Чашма Айюб и този на Саманидите. Интерес представляват и местните пазари, Токи-Заргарон (за бижута) и Toки-Teлпакфурушон. В града има възможност и да се наблюдава демонстрация на производство на коприна.
Минарето Калян, което е най-високо в град Бухара и дор ие служило за ориентир за керваните. През 713-та година. веднага след постановяването на Исляма там, в подножието на цитаделата, бива построена сборна джамия, по-късно преместена в града, а самото минаре, от кирпич, нива изградено в началото на 12-ти век.
Мавзолей Чашма-Айюб (Източника на Айюб) - Легендата за паметника е свързана с пророка Йов (Айюб), който минал като проповедник през Бухарските земи. По това време имало засушаване и умирайки от жажда, местните го помолили за вода. Едвам ударил земята и от нея бликнал целебен извор, който и до ден днешен е източник на свежа вода.
Медресето Джуиборий Калон в Бухара. Построено е през XV—XVII век, както и повечето исторически сгради в Бухара. През XVIII—XIX век това медресе влизало в системата на образование в Бухара. Още през XIX век медресето било използувано като мюсюлманско училище — тук идвали ученици от цял Туркестан, от градовете Хива, Самарканд, Ташкент, а също така от татарското население на Русия. Днес медресето е културен паметник в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Мавзолей на Саманидите — разположен в историческия център на Бухара. Мавзолей построен още през IX век (между 892 и 943), е и една от най-почитаните архитектурни забележителности на Централна Азия. Тук е гроба на Исмаил Самани, основателя на Саманидската Династия, последната Персийска Династия, управляваща в Централна Азия, града е бил под нейна власт през IX—X век. Въпреки че Саманидите били управители на Хорасан и Мавераннахр, под контрола на Аббасидския халифат, те бързо добили пълна независимост от Багдад. Цитателата Арк — това е много древна Бухарска цитадела, крепост на последните емири. Едно време Арк се е извисявала над площад Реджистан. символ на величието, властта и непристъпността. На едната стена на Арк някога е имало огромна кожена плетеница (камча), символ на Бухарския Емират.
Забележителности на Бухара
Архитектурния комплекс Ляби Хауз е разположен около едно от запазените езера в Бухара, от където и идва името му – „около езерото“. В миналото в града е имало много езера, източник на вода, но през 20-те и 30-те години на 2 век са били пресушени. Комплексът е запазен така, както е изглеждал при изграждането му с най-голямото медресе в града Кукелдаш (1568 г.), конакът Нодир Диван-Беги (1620 г.), медресето Нодир Диван-Беги (1623 г.) и малка джамия. Поставена е метална скулптура на Настрадин Ходжа, който следвал към суфисткото учение на Бахауддин Накшбанд.
Медресето на Абдулазиз Хана е последната грандиозна постройка от времето на Узбекското емирство. Построено е през 1652 г. и заедно с медресето Улугбек оформят архитектурен ансамбъл. Архитектурата е по персийски образец с голям вътрешен двор, отличава се с богато декорирана фасада, портал и интериор. Съчетани са всички познати строителни и декоративни техники – гравиране, мозайки, стенописи, позлата и други. Забелязва тенденция към освобождаване от строгите догми за декорация в исляма, като вместо геометрични форми са използвани сложни елементи, митичната птица симург и дори дракон. В медресето е разположен Музей на дърворезбата, представящ колекция от традиционна за Бухара дърворезба от 16-18 век.
 Джамията Калян е разположена в историческият център на Бухара. След 713 г. на това място са построени няколко джамии, но при нахлуването на Чингиз хан са били разрушени. Днешната джамия е завършена през 1514 г. и съперничи по размер с джамията Биби Ханъм в Самарканд. В нея могат да се съберат 12 хил. души. Минарето доминира над историческият център на града, изградено е от тухли и е високо 45,6 м., с диаметър 9 метра при основата и 6 метра на върха. Наричано е още „Кулата на смъртта“, тъй в продължение на векове престъпници са били екзекутирани, като са хвърляни от върха.
Според легендата Цитаделата Арк е построена от митичния герой Сиявуш. Той се влюбил в дъщерята на местния владетел, който се съгласил да се оженят, но след като Сиявуш построи дворец върху мястото около една биволска кожа. Героят проявил съобразителност, разрязал кожата на тънки ленти, оформил от тях кръг и построил дворец. Археологическите проучвания сочат, че цитаделата е построена през 5 век за да осигури защита на двореца и градската администрация. През 1920 г. руската армия обсажда Бухара и бомбардира цитаделата със самолети. По това време в нея са живеели около 3000 души. Последният узбекски емир бяга към Афганистан със съкровищата и заповядва хазната и харема да бъдат разрушени, за да не влязат в тях руснаците. Днес в Цитаделата е разположен Регионален музей. Укрепителното съоръжение е земен насип с правоъгълна форма с обща дължина 790 метра и огражда площ от 4 ха. Височината на стените варира от 16 до 20 метра. Церемониалният вход е увенчан от две кули, построени през 18 век, свързани с галерия, стаи и тераси. В покритият коридор на портата са разположени складове и килии за затворници. Една от най-добре запазените сгради в Цитаделата е джамията Улдукхтарон, построена след като 40 девойки били хвърлени в кладенеца на крепостта.Мавзолея на Саманидите е най-старият мюсюлмански монумент в Бухара. Мавзолеят е посветен на Исмаил Самани – най-силният и влиятелен владетел на династията на Саманидите. Първоначално Саманидите са били подчинени на Персийската империя но през 9-10 век фактически са независими от Багдад. Строителството на мавзолея продължава от 892 до 943 г. и е пример за архитектурата в региона. Строителите използват древните традиции за строителство с тухли, но мащабите надминават всичко строено до този момент, а детайлите, представящи архитектурните традиции на пре-ислямската култура впечатляват и до днес.
Близо до Мавзолея на Саманидите е разположен Мавзолея Чешма Аюб. Според легендата на това място библейския пророк Йов (Аюб) е ударил с тоягата си земята и от там е бликнал извор, чиито води се считат за лечебни. Мавзолеят е построен при царуването на Тимур и се отличава с коничната форма на купола.